Прости ми, че не мога те забравя.
Прости ми!
Прости ми за студената ми страна,
душата ми стои дълбоко в самота
завързана към любовта,
пада на долу в тъмнина.
зърне ли блясъка на твоята душа,
изригва отново силата на любовта!

Не искам да пиша, думи за любовта,
а да ги изричам, пред твоята красота.
Аз ще се опитвам сега, да зарадвам не повърхността,
а дълбоко затворената ти душа.
Искам тя да се усмихне и да блесне,
да надвие тъмнината, да разцъфне красотата.
Искам светлината, да ми озари душата.
Да ме откъсне от земята, да полетя в небесата.

Твоята усмивка изгрява отново! Поразява отново!
Ето поразява момчето, като паднало от небето,
то не знае къде е морето,къде е небето,
къде е светлината, къде е тъмнината,
всичко това се разкрива и се слива,
слива се в една река наречена душа: Моята ДУШАТА!

Колко е трудно да изкажеш любовта с различните слова.
Че е нежна, като роса из горските листа.
Утоляваща, като дъжда из безкрайните нивя.
Тиха, като звезда, грееща в тъмнината на нощта.
силна, като болката, нежна като жената,
съединена с светлината се получава,
най-силната сила на земята!

Отне ми деня отне ми нощта,
отне моята свобода,ти я замени с тъга.
Покажа ми какво се крие в твоята душа.
Там дълбоко в дълбоките недра.
не крий там своите слова, покажи ми любовта.
А аз ще разгърна своите крила и ще ида до край света.
за да кажа на хората,
що е любовта, що е светлина, що е красота.

---------------------------------------
F.A.1
---------------------------------------