Аз не на ужким те обичах,
и не на ужким те живях,
живот,студен като кокичета,
във утрин пълна с лунен прах.

Аз не на ужким те обичах,
и не на ужким аз ридах,
когато в тъмен ужас сричах
зловещите знаци на злата съдба.

Аз не на ужким те обичах,
и не на ужким те желах.
За мен ти беше литнал жерав,
ту малко коте, ту сърна.

Аз все те търсех и те откривах,
в старинни думи, в писмена.

Аз не на ужким те обичах
и вечно в бога се кълнях.
Към тебе тръгвах, все не стигах,
облечен в тайнство, дявол бях.