Безкрайно сиво ежедневие
наднича в моя сив прозорец
и търси сякаш цветовете си
в очите ми застинали и пусти.

А в тях няма багра, настроение,
в тях няма обич, ни тъга
и всичко в тях прилича на видение
невиждано от никой до сега.

В бързащия дъх на вятъра,
живеят всичките ми блянове,
докосват ме и тихо ме напускат
щом сивият прозорец заридае.