Ще те наметна с лъвска кожа.
И с огърлица от деди и прадеди.
И ще те любя, без да се тревожа.
Че може да те заболи.
Ще те наметна с лъвска кожа.
И с огърлица от деди и прадеди.
И ще те любя, без да те обичам.
Защото знаеш, че не заслужаваш ти.
Ще те наметна с лъвска кожа.
И с огърлица от деди и прадеди.
И ще те любя, без да те обичам.
И моля те, не ме съди.
Не ме съди, защото знаеш.
Аз бях умислен раб на тежка грижа.
В стремежа ни към светли далнини.
И всичко правех, защото те обичах.
И теб, и тези древни планини.
И там, в орловото ми ложи.
В далечните, красиви планини.
Аз пак ще те обичам, но и боже.
Ще бъда господар на твоите дни.