Три тъжни силуета в мрака
с горящи в пламъци души.
Вървят, но не към светлината.
От нея повече боли.

Желаят истински порока.
Без него всичко им горчи.
И споменът за безвъзвратност
в душите мъртви пак звучи.

Защо са заедно? Защото
едно ги свързва и дели -
безмерна обич към порока,
изпълващ с жажда всеки миг.

И всеки диша в три тела.
Един от друг те черпят сили.
Безкраен път ще извървят,
докато чувстват, че са живи.

Копнежът им неутолим
е стимул мощен за живот.
Страстта разпалена гори.
Тя порив е неугасим.

Три силуета бродят в мрака
с горящи в пламъци души.
Жестока е била съдбата,
но няма да ги раздели.