Пречупена в квадрати
светлина изостря
обонянието.
Затворено в клетката
пространството издишва
остатъка от време
през оцеляващата сигма
на живота.
Джунглата наднича
през прозорците
и зелените пътеки
скриват в шепота си
побеляващия страх
на единака.
Във тясната си рамка
се свива битието
цивилизовано в закони.
Пионки сме
в квадратите на клетка,
а огледалото създава
само илюзорното
ни утре.