ГУБЯ ТЕ

Казват, че приятел
в нужда се познава,
а аз седя и нищо
не мога да направя.

Губя те бавно,
малко по малко
и не зная как
да ти помогна.

Умираш от болки,
умирам със теб и аз,
това може би тоз път
ще бъде краят.

Треперя цялата от страх,
треперя и се моля
съдбата над теб
и този път да се смили.

Как стана така,
защо по рано аз не разбрах,
че си се искушил
и наркоман си станал вече.

Плача аз ,
защото губя приятел
и не мога аз да го
спася.

Дори сега да оживее,
ще се мъчи цял живот,
докато двойна доза
не сложи край на
на неговите мъки.

Мъчиш се и искаш
да върнеш времето назад,
или поне да имаш избора
да се спасиш.

Вече е късно
и никой не може да те спаси,
оставят ти месеци
или няколко дни.

Плача аз,плачеш и ти,
разкайваш се за твоите грешки
но е твърде късно...


ПОСВЕЩАВАМ ТЕЗИ СТИХОВЕ НА ВСИЧКИ, КОЙТО ИМАТ НАДЕЖДА И
ИСКАТ ДА СЕ СПАСЯТ ОТ ПАГУДНОТО ДЕЙСТВИЕ НА НАРКОТИЦИТЕ

(София,03.12.2005г)