Има неща, за които е късно,
за други е нужен понякога век,
такъв е живота - весел и тъжен,
но ти недей забравя, че си човек.

Може да е тежко, може да боли,
и може да напират в очите ти сълзи.
Недей да бъдеш тъжен, чуваш ли ме ти!?
И без сълзи са красиви тез тъжни очи.

В младостта ми бе мечта благородна,
в живота - звезда пътеводна.
Където и да скитам, в чужди страни,
аз все ще се връщам при тези Тъжни очи.

Не знаех, че всичко ще стане реалност
и от моите думи така ще боли.
Търсех радости, изпитвах наслада,
а сега плащам с горчиви сълзи.

Прости ми за моята слабост!
За миг погазих всичко красиво -
ти ми предлагаше с шепите радост,
а аз те излъгах с вино горчиво.