Ранният експрес от Кюстендил пристигаше след броени минути. От него излезе 30-35 годишен мъж, среден на ръст, с гъста кестенява коса и тъмни като катран очи, не носещ никакъв багаж. Той се огледа около гарата. Не очакваше никой да дойде да го посрещне, но сякаш тайно се надяваше именно на това.
Казваше се Милен. За него никой нищо не знаеше в града. Той беше от онези странници, новодошли в нечий град, на които никой никога не би обърнал внимание поради простата причина, че няма нищо, с което да те впечатлят. Беше просто един обикновен гражданин…част от останалата талпа. Но и той не си поставяше за цел да впечатли никого. Неговите цели бяха на много по-различно ниво. И никой не можеше да определи по-добре от него дали целите му бяха безсмислени или изпълнени със смисъл. Просто той си знаеше най-добре.
След като пристигна на гарата, Милен хвана такси и го накара да го заведе до центъра на града, където постави началото на своята разходка. От време на време отваряше портмонето си и поглеждаше с надежда към празната преграда за снимки, сякаш с отварянето на портмонето очакваше случайно някаква снимка да се е появила.
Милен забеляза, че са му останали само някакви дребни пари. Затова извади дебитната си карта и отиде до най-близкия банкомат, откъдето си изтегли няколко банкноти от 100 лв. След кратък размисъл Милен осъзна, че е по-добре да отиде и да си развали парите. Затова продължи да се разкарва, докато не намери голям супермаркет.
В супермаркета имаше всичко. Всякакви чудни неща, на които човек би се насладил оптимално. Имаше малки деца, които бяха готови на всичко, само и само майките им да им бяха купили още нещо сладичко или цветно… Само Милен не бе възторжен от нищо видяно вътре. Единственото, което си взе, беше една голяма лилаво-черна раница. Той отиде при една от продавачките, за да си плати покупката и попита, държейки в ръката си банкнотите:
-Можете ли да ми ги развалите?
-Разбира се!-отвърна продавачката- На колко предпочитате?
-Дайте ми ги на стотинки от по един лев-помоли той най-учтиво
Първоначално продавачката го изгледа странно. Но след като разбра, че не се шегува, реши да провери дали парите не са фалшиви. След като останови, че са истински, започна да отброява 488 стотинки от по един лев.
Минаха три часа. Продавачката още отброяваше стотинките. Вече почи превършваше, но нервите й бяха на път да я предадат. Тя се чудеше за какво изобщо се бе захванала и за какво по дяволите са му толкова много железни пари.
След още няколко минути раницата на Милен бе препълнена с 488 железни лева. Той я нарами и тръгна по своя път. Стигна до едно малко мостче и се спря. Облегна се на желязната преграда на моста и започна да гледа залеза. Червените нюанси на слънцео се отразяваха в пълните му със сълзи кафеви очи.
Милен отвори чантата, взе една монета, поогледа я и я хвърли с всичка сила в реката. Това се случи и с втората, и с третата…и така с всяка една от четиристотин осемдесет и осемте.
На всяка една монета отделяше специално внимание и я гледаше с някаква надежда…надяваше се тя, или това, което ще направи с нея, да му помогне някак да преодолее мъката си.
Изведнъж чу глас зад себе си, който го попита:
-И какво ще постигнеш, хвърляйки парите си в реката?
-Може би ще откупя част от съвестта си-отвърна Милен.
-И нима съвестта ти струва нещо…било то и пари?-продължи да пита гласът зад него
Милен не издържа и се обърна. Само че зад него нямаше никой. Той се почувства още по-объркан – или човекът бе изчезнал, или Милен бе започнал да халюцинира. А дали всъщност не говореше неговата съвест?-Милен не знаеше, така както не знаеше отговора на въпроса. Чувства на ярост, обърканост, безсилие и тъга бушуваха в душата му. Той взе раницата с останалите неизхвърлени монети, засили се и я хвърли в реката. Монетите се разхвърчаха във всички посоки. Някои от тях все още отразяваха светлините на уличните лампи, докато другите изпадаха във водата и тотално разрушиха затишието и хармонията на неподвижната река. След това Милен си тръгна.
Повече никой никога не чу нищо за него...а и никой не си направи труда да се заинтересува. Единственият отпечатък от неговия живот остана погребан на дъното на реката, единствено тези монети носеха историята на неговото съществуване.
Една монета – толкова ли струва Човешката Душа? Можем ли с нея да откупим греховете си, може ли да ни послужи тя като щит срещу зло и ненавист?
Една монета – зад нея ли се крие нашата съвест? В християнството изкупление на греха се постига чрез страдание, но ще продължавам ли да нося греховете си, ако захвърля съвестта си?...с една монета...