Неволно, без да искам те раних!
Обичах те силно и страстно,
а любовта със собствените си ръце убих,
макар всичко между нас да бе прекрасно!

Уплаших се от силата на нашите чувства!
Непослушах гласа на сърцето си!
Неповярвах, че щастието ми се случва!
През глава бягах в стремеж да забравя лицето ти!

Отричах пред себе си, че съм влюбена!
Жевеех с тази заблуда!
Знаех, че без теб съм изгубена,
но упорито исках любовта да прокудя!

Непомислих, че ще те заболи,
че отварям в гърдите ти рана,
че бягството ми ще те нарани
и на обичта ни сложих забрана.

Незнайно защо бях решила,
че щом позволя да се влюбя-
Не след дълго ще съм открила,
че бавно и неизбежно те губя!

Живеех в панически страх,
прогонвах те от сърце си,
отричах докрай, но осъзнах
излъгала бях само себе си!