Пантофката ми стяга! Полудявам!
Ще тръгна боса в тиквената нива!
До полунощ въздъхване остава.
След полунощ ще бъда пак щастлива!
Ще се затворя в тясната си стая,
във ъгъла ще легна за почивка -
не ми е нужен принц! Не го желая.
Аз чакам само твоята усмивка.
От кръстници ми е дошло до гуша!
Свадливите сестри не ме тревожат.
За замъци съвсем не ми се слуша.
Не искам всеки ден цветя и рози!

Но ти ще спреш пред моята врата
и ще остана вечно Пепеляшка!
А после ще разказвам на света,
че да си прашен никак не е страшно.
Сега отново ще настъпи ден,
след малко слънцето ще се покаже...
Ще дойдеш скоро. Прашен. Като мен.
И приказката ще се доразкаже...