Даряваш ме с толкова обич чиста,
както преди говориш ми с усмивка...
Ранявах те безброй пъти,
но ти отново под крилото си ми приюти!
Гледаш ме и казваш - \"вече си жена\",
-а душата мамо скитница още си е тя...
Ходи насам-натам като объркано дете
търси си другарче,а не знае на къде!
Благодаря ти за всяка дума нежна,
благодаря че те има и даваш ми надежда.
Благодаря ти,че моите грешки прости
и най-вярната приятелка остана майко ти!
Ти внасяш стимул и сила в мен,
и хъс за по-добър,по-слънчев ден!
Обичам те с цялата си душа -
мой ангел си ти с разперени крила!!!
Този стих посвещавам на най-обичната
от мен жена - МАЙКА МИ.