Слънчице мое,липсваш ми!Сутрин ставам с мисълта за теб,поглеждам телефона с надеждата,че ще намеря непрочетен смс от теб,с надеждата че си ми звънял,а аз не съм чула.Закусвам с мисълта за теб и се чудя какво правиш.Ям,но не се замислям над това,просто знам че трябва,защото мисленето за теб ме изтощава.Гледам,но не виждам..защото тук съм само тялом,а духът ми прекосява цялото това разстояние,всичките тези горчиви километри и е редом до теб.Вървя по улиците,гледам хората.Едните щастливи било заради това,че тяхното любимо същество е до тях или пък нещо друго е стоплило душата им.Гледам тези хора и се радвам заедно с тях,чрез тяхната радост аз прераждам моето щастие,което трае толкова малко,за жалост..но ако можеше да те видя дори и за минута,това ще е нещо безценно!Искам те,тигърче!Не мога да обясня какво се случи,но през малкото време в което сме \"заедно\",ти ме преобрази ..Преобърна живота ми с главата надолу.Явяваш се като гръм от ясно небе,разтърсваш ме и си отиваш като лятна буря,тъй бързо,тъй нежелано,ти си на Изток аз на Запад..Дали е писано така,не зная,но аз искам сама да начертая живота си,затова обещавам и на двама ни,защото ние сме най-важните сега,че ще направя всичко възможно,за да те видя..Но явно всичко е против нас!Разстоянието,тези разкъсващи от мъка сърцето ми километри,но аз се надявам да те видя-това е единственото нещо за което мисля
и мечтая ден и нощ.Живея за да те видя,в момента нищо друго не е в мислите ми.Хората казват,че надеждата умира последна,затова аз ще желая нашата среща докато още имам сили за това. ....сега седя и пиша с надеждата да ми олекне,защото никой не ме разбира,че любовта ми към теб наистина съществува,а не е само някакъв моментен каприз.Надявам се и ти да споделяш моите чувства..и така ще ме направиш най-щастливото момиче на света.Искам да те опозная,да бъда твоя опора в трудни моменти и твой приятел,за да отпразнуваме щастливите мигове,да бъда до теб,когато се будиш,да бъдем двама прегърнати,да се разхождаме по вече изстиващия пясък,горещите вълни да плискат краката ни,а залязващото слънце да ни гали с последните си лъчи и да ни оставя в ръцете на студената нощ в която ние ще се стоплим с горещата ни любов. Моите желания са искрени,но ужасно трудно изпълними.Старая се да не си създавам напразни надежди,но сърцето ми е против мен,а аз не мога да сторя нищо,а може би и не искам..Но това е положението,а моите мечти могат да се осъществят и аз да бъда безкрайно щастлива,ако дойда при теб... Миличко,ще го искам и вярвам,че ще се случи. Липсваш ми ужасно,не ме забравяй! Мислех,че никой няма никога да прочете това писмо.. и се надявах сам да разбереш да чувствата ми и се моля да ги споделяш...Обичам Те! Според мен в тези две думички се изразяват всичките тези написани редове...Това е..най-накрая споделих това,което крия в сърцето си. Просто те обичам...
..Обичай ме и ти...