Нощем вятърът,когато
вместо мене заговори,
а мисълта ми като коте,
вратата ти отвори,
аз устните ти ще накарам
тихичка да се засмеят!
За царкинята и царя,
за юнака и за змея,
приказка ще ти разкажа
тъй както аз умея!
Може да повярваш даже.....
но само в някои пасажи!
И горещите ми длани
там във стаята смълчана
шепа сънища ще палят
без да чакат твоята покана.
Събуди се много рано
и внезапно ще усетиш
всичко в теб новородено
и от сънища пътека
ще те доведе до мене!
Забравил силата на свойте устни
ще те приютя при мене
и в скута ми ще си отпуснеш
душата си от болка изранена!
Ще бъда винаги готова да я пусна!
Сега заспи!Почивай уморено.
Аз ще докосна с плахите си устни,
сърцето ти-нали е с мойто споделено!