Два пътя се разклоняваха в пожълтяла гора,
И съжалявам, че не мога да тръгна по двата
И понеже съм един, дълго не можах да избера
И гледах по първия надалеч, да разбера
Докъдето се скриваше в гората;

Тогава взех другия, честно без съмнение,
И имайки може би право по-верно,
Защото беше тревясал и нямаше движение;
Макар минаващия би изказал мнение
Че бяха проходени еднакво равномерно,

И двата тази сутрин са еднакво покрити
От неотъпкани нападали листа.
О, аз запазих първия за други дни открити!
Въпреки, че знаех как път води до други пътища скрити,
И се съмнявах, че ще се върна през пролетта.

Аз ще разказвам за това с тъга
Много векове и векове:
Два пътя се разклоняват в гора и аз сега -
Аз поех по този, по неутъпкан е снега,
И цялата разлика това е.

- Robert Frost 1916


------------------------------------------

THE ROAD NOT TAKEN

Two roads diverged in a yellow wood,
And sorry I could not travel both
And be one traveler, long I stood
And looked down one as far as I could
To where it bent in the undergrowth;

Then took the other, as just as fair,
And having perhaps the better claim,
Because it was grassy and wanted wear;
Though as for that the passing there
Had worn them really about the same,

And both that morning equally lay
In leaves no step had trodden black.
Oh, I kept the first for another day!
Yet knowing how way leads on to way,
I doubted if I should ever come back.

I shall be telling this with a sigh
Somewhere ages and ages hence:
Two roads diverged in a wood, and I-
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

- Robert Frost 1916

-----
Превод: Праз 2007