Сама.
Тъжна.
Забравена.
Търсеща.
Нуждаеща.
Желаеща.
Молеща.
Просеща
за нежността и обичта ти.
За теб.
А къде си ?
Къде си , моя голяма любов ?
Всичко се преобръща за миг,
секунда дори.
Картината се сменя.
Кръвта пулсира.
Пулсът бързо намалява.
Тялото се извива в странни чупки,
а след това свободно пада върху студената земя.
Една ръка се протяга,
молейки за помощ.
Никой!
Няма никой!
Устните прошепват
“не ме забравяй”.
Погледът оглежда за последен път
пустата и сива стая и
очите заспиват своя вечен сън.
Отново кълбото се завърта.
Красиво утро.
Изгарящ изгрев.
Мирис на кафе и курабийки.
Възрастна жена.
Писък.
Звук от счупени чаши и чинии.
Ужас.
Сълзи.
Болка.
Отчаяние.
Защо ?
Кръв.
Много кръв.
И малко ножче в изстиналата
нежна плът.
Красиво момиче лежи на пода,
опряло глава на шкафа.
А една майка проклина живота.
Окървавено писмо.
Прощално писмо.
Смърт.
Невинен детски живот.
Коварна любов,
защо ни обсебваш ?
Защо ни даваш,
а после двойно ни взимаш ?
И струва ли си този детски живот ?