Лондон, Кралската ботаническа градина - Kew Gardens
/разходка в райските градини/

Една от забележителностите, които бях оставил за последно в програмата си. Може би, защото по принцип съм скептичен към ботаническите градини като място, което ще остави трайни впечатления...особено в страна като Англия, в която парковете са издигнати в култ! Вече бях отделил време да обиколя всички популярни паркове в града (като най-добър бих отличил Холанд парк), но да не се откланям от темата ... колебаех се дали въобще да посетя Кю Гардънс.
Може би това също допринесe за изумлението ми от целия ден прекаран в ботаническата градина. Абсолютно задължително място за всички туристи в Лондон, запасете се с провизии и напитки, защото разходката е дълга, но впечатляваща!
Огромните стъклени палати представят различни пояси от земното кълбо като осигуряват подходяща среда за стотици хиляди вида растения. Някои от най-големите оранжерии, като тази носеща името на принцесата на Уелс, поддържат във вътрешността си до 10 климатични зони. От сух пустинен климат, до влажна среда подходяща за виреенето на красивите орхидеи. Насвякъде микроклимата се поддържа с компютърни системи за наблюдение на измененията. Разбира се всичко това остава скрито за посетителите...докато се разхождах между причудливи растителни видове, вървейки по тясна пътечка, забравих, че се движа под стъклен похлупак...илюзията за реалност е вълшебна. Градината с орхидеите, кактусите, езерата с водни лилии и лотуси, оризищата, арктическата градина, бамбуковата гора, алеята на рододендроните, всичко е удивително. Имах късмет да видя цъфтенето на рододендроновите дървета, както и розовата градина в един от най-красивите периоди, за което съм благодарен на съдбата (началото на месец май).
Силно впечатление ми направи Къщата на палмите, дом на най-голямата палма в света отглеждана на закрито. Тук пътечките са още по-тесни, криволичат между горички от дървовидни папрати, снопове лиани се извиват между клоните, ярки цветя растат между храстите, палми, мангови, бананови, хлебни дървета, портокали, грейпфрути, огромни 15 метрови бамбукови стъбла, представители на тропическата джунгла от Африка, Южна Америка, редки растителни видове от Азия и Австралия, всичко е намерило своето място тук и въпреки многообразието експозицията не изглежда претрупана...изглежда съвсем реалнa. Вити стълбички в двата края на главната зала, ви отвеждат високо в купола над експозицията откъдето имате възможност да наблюдавате тази мини тропическа гора от почти птичи поглед. В подземния етаж се намира Тропическият аквариум, който представя богата колекция от пъстри тропически рибки. За по-големите им събратя трябва да отидете в Лондонския аквариум, но за това ще стане дума някой друг път. Другото ми любимо място стана Къщата на еволюцията - с помощта на аниматроника, създателите ни връщат 3 500 000 години назад, до гейзерите, серните кратери, първите растения, прародителите на днешните палми, както и някои роботизирани животински обитатели. Атмосферата е като в приключенски филм и ако поседнеш за по-дълго време, може да получиш илюзията за пътуване назад във времето. Излизаме отново в парка, на открито също е невероятно красиво, люляковата градина ухае приятно, минавам покрай езерата и влизам в японската градина, която ни пренася в древния изток с храмовете, каменните фенери и прочутите каменни градини. Малко по нататък се намира и голямата пагода, построена в средата на 18-ти век. Висока е почти 50 метра и отскоро е отворена за посещение след основна реиновация. Изградена е от десет осмоъгълни етажа, като до върха се стига по вита стълба. Внимание пагодата е отворена за посещения между месеците април и октомври! През останалото време може да и се наслаждавате отстрани.
Хм, дали пропуснах нещо...без съмнение, но така ще има какво да ви изненада при вашето посещение на това удивително място.