С какво свързва всеки един от нас името на Христо Ботев? Преди да отговорим на този въпрос трябва да си зададем въпроса: Кои сме ние? Историци, литератори, музиканти, строители, ученици, пенсионери... Ние сме различни. Едни знаят много за Ботев, други по-малко, трети почти нищо...За щастие обаче, почти всички поне са чували за него, благодарение на това, че основното образование в Р. България, дълги години беше задължително. Това е и общото между нас – всички сме българи.
В съвременния живот, представите за Ботев на всеки един от нас са различни.
Това се дължи преди всичко на познанията и на заинтересоваността ни. Живял толкова отдавна, Ботев за обикновения човек е преди всичко история. История, която ни пренася далеч от съвремието ни, далеч от познатия ни живот в настоящето, история, която може да бъде сравнена с чудна приказка, разказана за непознато за нас време и непознат начин на живот. Факт е че тази приказка е Историята на България и Ботев е неразделна част от нея. Всеки е чувал, че Ботев е поет, революционер и войвода. Но дали всеки може да разбере неговото дело? Аз мисля, че може. Искаме правда и свобода, копнеем за равенство и добър живот, търсим пътя към истината и успеха.
Ето, че и по онова време и сега житейските ценности са идентични. Ако съпоставим ситуациите, те са различни, но човешките нужди са непроменени. И какво бихме правили ако нямаше хора като Ботев, които да се борят срещу чорбаджиите и турците?
Но според много от нас това време отдавна е отминало, това е достатъчно условие да не го мисли толкова. Дали това е така? Какво да кажем за настоящето? Напрегнат живот, немотия, безизходица, привилегировани и обикновени, ощетени, изиграни и подиграни, жертви – на здравеопазването, на образованието, на престъпността, на икономиката, на правителството...и аз вече не знам още на какво и на кого...Жалкото е, че Ботев отдавна го няма, а негов съвременен последовател все още не се е появил. Хората са отчаяни, но се опитват да превъзмогнат отчаянието. Започнаха да търсят правата си и свободата си. Да търсят вярата си. Да възвръщат надеждите си. Защото те ги заслужават. Едни смятат, че Проф. Вучков от неделните „Размисли и страсти” е осигурил подходяща трибуна за словесни революционни дебати, други подкрепят делото на революционната партия „Атака” и Волен Сидеров, трети не се нуждаят от пълководци, а просто излизат навън и си търсят правата. Защото те ги заслужават. Заслужават да искат, да търсят и да вярват в своя Ботев. И дори още него да го няма, ние сме длъжни да храним надеждата и да откриваме смисъла, защото ги заслужаваме. Затова аз съм убедена, че всеки един от нас носи в сърцето си Ботев и че чрез вярата, надеждата и оптимизма Ботев живее във всеки един от нас.