По едноименния роман на П.Коелю

Край река Пиедра седнах и заплаках,
вълшебна казват,че била,
превръщала сълзите в камък,
на дъното отнасяла скръбта.

И плаках за погубената обич,
за разпилените без жал мечти,
за устните,които ме целуваха,
а после ме пронизаха с ками.

Аз плаках и ме милваше реката,
да можеше и мен да вкамени,
но камък само е сърцето
на онзи,който ме рани!
4 юни 2007г.