Моята муза

Посети ме муза –
тъй,изневиделица.
Сладкодумки детски
наредих в поредица.
Стихчета чудати,
римички хвъркати,
залъгалки пъстри,
дъжд от смях заръси.



Поръчка

Казвам стихче след стихче,
а моето малко момиче
иска все да рецитирам,
без умора,да не спирам.
А тогава що да правя?
Работа ми се отваря,
Тя заспива и сънува,
аз над римите се трудя.
Със молив,хартия сядам
стихчета да съчинявам.
Щом зората я събуди,
с нов куплет ще я учудя.








Картинка

Дъщеричке моя,
с розови странички,
кой ти нарисува
с приказни боички,
малката брадичка –
топче отсапфирче,
сладката устичка –
нежно карамфилче,
пухкавите бузки,
чипото носленце.
Чудна е картинка,
моето детенце!



Приспивалка

Нани,нани,Лаленце,
мамино детенце.

На мама букета,
светулчица светла.

В едната ти обувка,
скривам целувка.









Проходилка

Малките крачета,
имат обущета.
Плахо,плахо крачат,
прагове прескачат.
А на пътя равен,
ето ти засечка -
точно на средата
дребна тънка клечка.
Как ще я прескочат,
тази страшна пречка?



Смешни грешки

Вкъщи имам приказвалка –
мойта малка,сладка Лалка.
Думите със детски грешки
тя превръща в смешки.
Тъй улисана в играта,
често даже прекалява,
но понякога удачно
нови думи съчинява.
С изразите детски смешни,
пременени в нови дрешки,
причудриво тя подрежда,
думи в приказни одежди.
Да се чуди и се мае
няма нужда,мама знае:
Като свойта сладка Лалка,
тя била е също малка.


Закачка

Котето на двора,
щом се заиграе,
Лалка му се радва,
скача и сияе.
Иска да го пипне,
с него да играе,
котето се чуди –
играта й не знае.
Мърка недоволно
и плашливо гледа,
трябва по-гальовна
Лалка да е с него.
Ала тя обаче,
своето си знае-
търси си другарче,
с него да играе.

Рисувалка

Новите тапети,
вижте ги какви са:
Снощи бяха бели,
днес цвета смениха.
С моливчета цветни
някой е рисувал,
колелца,чертички
по стените плуват,
облачета бели
и рисунки смели.
Цялата ни стая,
грейнала засмяна,
гостите посреща
и се хвали мама,
с тази своя малка,
Лалка - Рисувалка.

Хитруша

Бебето на мама,
станало голямо,
вижте как умее,
да хитрува само:
Тропа недоволно,
пляска със ръчици,
по лицето рони,
бисерни сълзици.
Науми ли нещо,
стой и гледай само,
как умее бързо
да се справя с мама.
Малката хитруша,
винаги успява -
щом челото смръщи,
мама се предава.

Баба

Тази баба Лалка,
колко е добричка!
Внучката си малка,
само как обича.
С имена еднакви,
внучката и баба ,
няма на земята
радост по-голяма,
все след баба тича
малката глезана.
В нея ще се гушне,
мама щом се скара.
Ако е сърдита,
бързо й минава.






Стара баба Мара

Вижте стара баба Мара,
Как на бебе заприличва,
щом правнучката край нея
залудува,тропа,тича.

Все небивалици смешни
си измислят двете.
Малката задачи дава,
стара баба изпълнява.

И измислят случки страшни,
с караконджули опасни.
С Баба Яга на метлата
се понасят към гората.

Бабата се забавлява,
фантазира,съчинява
весели и смешни случки,
за деца и сладки внучки.

Уж е стара,помъдряла,
а не се е наиграла!











Рожден ден

Днес е тъй доволна
с новата количка,
в нея кукла мести
стъклени очички.

Празник е чудесен,
радват му се всички,
Лалка ще се взира
В цели две свещички.

Торта със сметана
мама й направи,
колко изненади този ден й даде!

Ученичка

Вече от година,
в детската градина,
ученичка малка
е самата Лалка.

С моливи рисува,
с дружките лудува,
стихчета и песни
знае най-чудесни.

Затова когато
прибере се вкъщи,
цял концерт изнася –
тя,актриса съща!


Играчка - плачка

Двете братовчедки -
Лалка и Иветка,
кукли и мечета
да делят не знаят.

Щом игра захванат
става вече ясно,
двете ще се скарат
лошо и опасно.

Лалка ще ощипе,
Ивчето ще скубне
и след таз закачка ,
ох,играчка-плачка!


Малката голяма Лалка

Често казва мама:
“Вече си голяма!
Дрехите подреждай,
Куклите нареждай
и бъди на мама
истинска отмяна!”
Но ме свари днеска
в нейните обувки,
как не ми наплеска
розовите бузки!
Да не се гримирам?
Нищо не разбирам!
Малка съм или голяма,
щом съм й отмяна.




Пижама


Дълга рокля има мама
и от нея днес уших пижама,
на мечето болно,
за да не студува,
трябва да помогна,
да го излекувам.
И защо ли мама
ме поглежда нервно?
Има къса рокля –
както е модерно!



Ръкавичка



Пилешко краченце
в супата наднича,
вижда там пръстенца
малкото момиче.
Взира се учудено
в своята паничка:
“Мамо,виж,в супата
има ръкавичка!”







Ревнивка


Погалих малко бебе
във една количка,
погледна ме ревниво
мойта дъщеричка.
После със усмивка,
Хитро и доволно,
чух я да ми казва:
“Раждай ме отново!”



Пате


Златната му перушина -
пухкава коприна.
Двете тънички крачета –
с плавничета шетат,
а пък човчицата сладка –
мъничка лопатка.

Затова ли Кума Лиса,
да го схруска иска!










Козичка

Нашата коза рогата,
кротко си пасе тревата.
Как е горда,вижте само,
че на мало и голямо
като сивата ни крава,
мляко може да раздава.
Важно вирнала главата,
сякаш казва на децата:
“С чаша мляко закусете,
бързо за да порастете!”

В зоопарка

Днес за първи път е Лалка
на разходка в зоопарка.
Чуди се на тази гледка,
любопитно гледа в клетка:
гривестият страшен лъв –
сред животните най-пръв.
Мечка тромава,космата,
властелинка на гората.
Опашатите маймуни
и наперени пауни.
До лукавата лисица,
зебри,понита,сърница.
Иска тя да ги гощава,
сладолед и Снакс им дава,
но животни екзотични
други лакомства обичат.
Слона маха й с хобота,
тя си тръгва с неохота,
обещавам й тогава,
често да ги посещава.




Влак - юнак


Дим издигнал до небето
пуфка,пафка влак – юнак,
погледнете колко много
пътници е качил пак.

Има си задача важна,
да внимава и следи
град след град,на всяка гара
пътниците да свали.

Наредил вагони тежки,
свирката надул юнашки,
гордо в релсите върви,
от комина дим струи.

А от него запомнете:
като влак – юнак бъдете
и тогава,ех,награда
за труда ви се полага!














Торбалан

Ох,че страшен Торбалан,
тъй опасен и голям!
Щом детето ми не слуша,
той пристига и се мушва
под леглото,зад дивана
и приготвил е чувала,
непослушното дете,
там да прибере.
Тропа,блъска и мърмори,
страховито тъй говори:
“Чуйте,лошите деца,
слагам в тъмната торба!”
И настава на часа,
паника и олелия,
място търся у дома,
аз детето си да скрия.
То пък бързо в мен се сгушва,
обещава да ме слуша
и тогава Торбалан,
тръгва си с торбата сам.

Тук поуката една,
слушайте сега деца!
Щом сте хрисими,добри,
няма да посмей дори
Торбалан да ви заплашва,
със торбата тъмна,страшна!







Чудо

Как сърдито е небето–
изненада се детето.
Кой ли облаците гони,
та небето сълзи рони?
Вятърко сърдит и гневен,
е подгонил облак черен
и в гонитбата чудата,
дъжд се лее над земята.
Едри,тежки капки капят,
вихърът сърдито хапе!
След това като по чудо,
в миг небето става друго:
Слънчо в облака наднича
и започва да припича.
Изведнъж дъждът престава,
вятърът се укротява,
небосвода украсила
виж,дъга се е извила.
И разбира се, доволни,
от сълзиците дъждовни
са децата.Най-обичат
в локвите след дъжд да тичат.
















Меца Мецана


Седнала Меца Мецана
на горската поляна,
да се чуди и се мае,
откъде ловецът знае
дирите й да намира
и от страх дъхът й спира,
че нали е страшна мечка
и в гората важна клечка,
от ловец че се страхува,
ох,не бива да се чува!

Тя, горката, май не знае
мед в гората как ухае.
Лапите щом не измие
и меда дълбоко скрие,
хитрият ловец веднага,
мечешки капан залага
и ще стане тя,горката,
за посмешище в гората!











Топка

Купиха ми нова топка,
аз я ритна,тя подскоква
и игриво ме закача,
дяволито скача.
Но я ритна батко лош,
на балкон във празен кош.
Ах,не слуша тази топка,
цопна и в дъждовна локва.
Колко много се изцапа,
ще я скрия във долапа!

Зима

Чудна бяла зима
вън дошла е пак,
всичко е покрила
с пухкав снежен прах.
Скриха се в гората
Зайо и Вълчан,
само през комините
тича черен дим.
Затова пък вижте,
под затрупан бор,
скрити са шейните,
в задния ни двор.
Весела гълчава,
пак ще заехти,
хайде,на пързалката,
чакат ни игри!



Бързолет

По замръзналия лед,
като вихър ме понася
чуден пъргав бързолет –
моята шейна прекрасна.
С нови лъснати крачета,
украсена със звънчета,
вихрено лети по склона
покрай дървеса и клони.

С нея много се гордея,
а децата как немеят,
щом политне бързолета,
устремен,дори ракета
даже тъй не би успяла,
да надвие тази хала.

Дядо Коледа

Сребърни звънчета пеят
в празничната нощ,
Дядо Коледа пристига
с пълния си кош.

Бърза,бърза със шейната
старецът благат,
знае той,децата мили
чакат и не спят.

Мерне ли се старец чуден
в зимната тъма,
дар за всекиго ще има –
празник е това!



Молитва

Дядо Боже,мили,
дай ми разум,сили,
тебе като славя,
добрини да правя.
И на тате,мама,
щастие дарувай,
мене като гледат,
с гордост все да чуват,
колко е усърдна,
кротка и прилежна,
малката им щерка –
тяхната надежда.
Ти дарувай също,
щастие и благост
на земята цяла,
да сияй от радост.

Люлчина песен

Златно мое слънце,
спи ми сладък сън,
виж,звездите ясни,
грейнали са вън.

Небосвода пее,
свети и трепти,
фея те закриля,
ти спокойно спи.

И сънувай,слънчице,
утрешният ден,
грижи и тревоги,
остави на мен.







Малка моя


Малка моя,тънкокрила
крехка пеперуда,
нежно цвете,славей чуден,
рожба свидна.

Дивната природа зная,
ти е подарила,
златокъдрата косица
и усмивка мила.

Двете мънички ръчици,
палаво да пипат
и скокливите крачета,
все след мен да тичат.

А прошепнатите думи -
моя,мила мамо,
те ми стигат,малка моя,
те ми стигат само!