(Звуци от старата ракла)

- По път настигаш ме зарана,
отивам с менци на герана.
До мен защо така застана?
Ах, леле, ти ръка ми хвана.

- Росно цвете ще ти закича
и за любов сега ще ти река.
Моме, как китка ти прилича,
и не бягай, дай другата ръка.

- Ранно утро ум ли ти е взело?
Оле, ти от менците отпиваш,
защо така? Видя ни цяло село.
А що реши ти мен да спираш?

- Залюбил съм те и признавам:
аз чакам те, да ми пристанеш.
Колко време още да ти давам?
Искам, либе, моя ти да станеш.

- Че защо нищо не си ми казал?
И що ли тъй съм премаляла?...
Ма то, вярно, че си го показал,
ех, аз пък, все съм не разбрала.

(а)

04.02.2007г