Влей се в мен, като сами води в океан!Влей се в сърцето ми, макар и да е грях,влей се в душата ми грешен и понякога мой!Влей се и измий любовта която угасва,бавно съхне и обвива сърцето ми във мръсна кал!Вземи ръцете ми и удуши с тях своята и моята болка-нека сега да влеем реките си една във друга!Грешен,но защо ли понякога мой!?...кой ме разпъна на този кръст,сама повиках дявола и се положих в ръцете му!Вярна с тялото си,но грешна в душата, а мразех такива жени!
В какво се превърнах,Боже?В какво ме превърна живота,мръсна и подла се чувствам сега,но ти не си виновен любов моя,че не съхраних любовта,че опетних нашите чувства!
Аз винаги съм била птица,не можеш да спреш крилете ми да пърхат,не можеш да ми построиш клетка от любов,защото тази клетка ще убие чувствата ми и аз ще отлитна завинаги!