Поръчай ми една ракия,
от нашата си дето ме гори,
ракия никога не пия,
но днес ще пия и прости.

Не мога да съм ти приятел,
предаде ме и ме боли.
Живяхме заедно, живяхме!
А днес сърцето ми кърви.

След глътка още ще съм силна
и после ще ти кажа всичко -
как мога да търпя шамари -
от непознати, не от близки.

Как мога истински да вярвам,
как мога истински да мразя.
Сипи ми още малко. Чаша.
А аз ще продължа да газя

Из спомените ни градени дълго,
когато във безгрижните години,
ракията не носи мъка,
а само бурни нощи сини.

Какво превръща ангел в дявол,
и да крадеш какво те кара
от щастието на приятелка?
Последната ми чаша е на бара.

И виж ме тук - душата си изливам
във чашата в ръцете ми студени.
Последно казвам Сбогом. И наздраве.
И тръгва кръв във мойте вени.