Ах, колко пусти бяха часовете.
На масата забравени стотинки,
Прашлива ваза със умряло цвете,
Изрезки от списания и стари снимки...
Рисунките са впити във стените -
Набръчкани, предали своя цвят.
Оттам надничат спомени изтрити
Разказващи за друг, първичен свят...
Страхът за всеки спомен ме преследва.
Прегръща ме носталгия... и прах.
И сякаш съм затворен в тъмна делва
Обвит отвсякъде от своя страх...
А мрака разговаряше с очите ми.
Припомняше ми странни силуети,
Който сякаш бяха част от дните ми -
А всъщност бяха старите предмети...
До болка бяха пусти часовете.
А всички нишки водеха до възел.
Изрезки, снимки... и умряло цвете
и куп стотинки... в невъзможен пъзел.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me