Колко минути поисках да върна,

Колко усмивки, превърнах в сълзи.

Само тъгата успях да прегърна

Тя ме докосна и в мен се всели..

Колко надежди, потъпках без милост.

Колко мечти без да знам разпилях,

В колко очи гледах своята гнилост

Пила любов, но даряваща грях..

Колко ли пъти лъжи обещавах...

Мойте ръце безвъзвратно трептят.

Питах сърцето...и то ме предава

поело по вече избрания път..

Времето спира. Стрелките превъртат

Откъси кратки на болка и страх,

Аз съм виновен - самичък съм вътре

в празната стая със име: "ЖИВЯХ"!!!