I.
моят път е постлан със цветя - често път на усмивка и... пламък; вечен път - пожелан от мечта. Сам по него вървя към безкрая, сам по него вървя нощ и ден: под звездите вървя и нехая, а в зорите - вървя прероден. II.
моят път е размекната кал: не прониква до там слънчев блясък - тъмен облак над него е спрял. Сам по него в обувки метални, сам по него сред трън и мъгла: кости - мокри, а дрехите - кални, плът - раздрана и страшно кървя. III.
моят път е мечта и кошмар! Сам по него съм пътник неканен; сам по него - но сам господар! |
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me