Със теб стояхме сгушени един във друг
и да се пуснем все ни беше рано,
защото знаехме, че всичко свършва тук,
че само таз прегръдка ни остана.
Притисках те до мен. Проклинах времето,
че бърза да запрати всичко в спомена.
Потъвах под на грешките ни бремето
и сливах се със волята преборена.
Аз знаех, ти бе винаги по-силната
и за последно през сълзи ми го доказа.
Погледна ме в очите и целуна ме:
“Обичам те, момченце! Сбогом!” – каза.
Ти продължи сама. Дори не се обърна,
а аз се борех със копнежа в себе си,
да те догоня пак и пак да те прегърна,
но само гледах те, а ти в нощта се скри.
И тръгнах по забързаните улички,
Пресичах булеварди и ридах.
След туй поспрях и със горчиви думички
частици от душата си запях:
“Поспрете се за малко и послушайте!
Последната ми песен е красива.
Обичате ли някой, не допускайте
по малко любовта да си отива.
По-често с топли ласки го обсипвайте
и дните му залейте доброта.
По-често му прошепвайте: ”Обичам те!”
и вечно ще е млада любовта.”
С последни думи падна дъх последен
и рухнах аз удавен в самота,
а песента ми литна с вятър леден
безсънно да те търси във нощта.За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me