Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хляба клисав-
неразчупен и сиротен.

Истината се проклинаше,
че за нея (в) вади кървави
се давеха чеда загинали-
Живот без страх загърбили!

Данък тежък плащаше
без вина Земята тъпкана,
в тъмна яма пращаше
дните бели непокътнати...

Мъка гълъбите ляха!
В яростта си лешоядите
лепкав въздуха кълвяха.
Тела висяха по оградите-
прегърнали с телта честта си!
Майките им... ориста си...

04.03.07.