Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е детето, което,
до вчера за ръчица държах?
Май днеска е яхнал крилете
към своя жадуван и истински свят.
Отлитай детето ми, нищо
че мъката в мене расте.
Тя майката тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!