Утринен лъч нежно проблясва,

истина жива разума разяжда,

лъжата-апотеоз на фалша,

веч не ще спасява душата.

И Гръм небето пробожда,

съвест кинжали забива,

спомени възкръснали -самота хаплива

...с черен воал тялото мъртво закрива...