Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен!Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две.
Душът ни обиди, а удрят ръце.
Стари познати, но с чужди души.
Краят е близо; сами сме нали?
Бляскав реванш, в последен анонс.
Нямат шанс, две сърца от бронз!
Горещи сълзи и грозни дела...
Финалът боли!Сбогом, самотни тела!