До скоро с теб щастливи бяхме.

С тебе много преживяхме.

В радостта си бяхме опиянени,

времето не знаехме кое е.

В болката взаимно се подкрепяхме.

Приятелството ни беше толкова голямо.

Неразделни бяхме денонощно.

А сега си тръгна ти внезапно.

Защо, обещанието си ти не спази?

Слънцето изпращахме и посрещахме.

И с усмивки, грейнали бяха нашите лица.

Слънцето за мене, вече няма да изгрее,

и усмивката ми потъмня.

Букетчета цветя, няма кой да ми дари.

Думички нежни, кой ще ми шепти.

Всичко е било илюзия голяма.

И май всичко, оказа се лъжа.

Малко ми остана да заплача,

като мъничко дете, да притисна

в шепите си аз лице.

Но за теб и другите, аз силна съм,

винаги с усмивка на уста.

Никога не ще узнаеш, как ме заболя.

Ти ми обеща, никога сбогом да не изричаш,

но обещанието ти е било лъжа.

Аз тази дума, никога не ще я изрека.

Обещанията си не погазвам,

с никого не си играя,

това ти го разбери накрая.

Твоя приятелка оставам.

Въпреки, че от мен избяга,

аз приятелството не предавам.

2.11.2007г.

гр.Варна