Вятър брули ми лицето
белязано от вечната тъга,
но аз не спирам да мечтая за небето
дори и в непрогледната мъгла.

Болката с усмивка ще наказвам
така ще стопля леденото си сърце,
за миналото с обич ще разказвам,
ще е сияйно вече моето лице!

Не искам болка повече да чувствам
и да обричам душата си на снегове.
Аз не искам само нощем да сънувам
радост, щастие и любов без брегове!

Ще живея аз във сън - реалност
Живот изпълнен само с добрини,
с любов пропита от скандалност,
за да усетя сърцето, че тупти!

Без злоба във душата да живея,
без болка, страх и ревност
за малко чудо всеки ден ще пея
и мечтите си ще превърна в реалност!

by beby_d feat. lydotokote