Предадох се.
Така загубих смисъла,
че вече съм от нищото по-празна,
какво за бога съм си мислела,
защо ли трябваше тъй бързо да порасна?
Изгубих се.
Пред мене е пустиня,
и бягам аз от себе си уплашена
и този път миража ще отмина,
за да не съм поредната измамена.
Опустушиха ме.
Прехвърлиха ми страшно бреме,
и аз кат сляпа го приех,
и мислех, че въпросът е на време,
да изградя от себе си човек.
Не стана.
Чувствах се все повече загубена,
забравена, предадена и пуста,
в своята пустиня някак влюбена
сама съм си понесла кръста.
Дойде и края.
Превърнах се в шепа пясък,
не ми е нужно раненото сърце,
от този свят ще си отида с крясък,
със сълзи в очите на дете.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me