Толкоз дълго време твоя бях,
колко дълго все за теб горях...
Но стоп си казвам вече-
стой от мен далече...

Дълго аз все теб сънувах,
силно от теб се вълнувах,
желаех те аз постоянно,
исках те толкова жадно...

За чувствата тогава не разбра,
показвах ясно,но ти не позна...
Отказах се от тебе
и то от много време...

Нямам чувства веч към тебе...
Разбрах, че днес ти мене
не ме интересуваш никак вече,
че времето за тебе днес изтече...

И някак като зле направена шега
влюби се ти в мене на мига,
когато си за гърцето вече
само тъжен спомен скромен...

Знам,че мечтата твоя е една-
с теб да съм сега...
Но казвам ясно, с тъга-
за мене минало е любовта...