Бях малко, чувствено дете
приемащо живота със насмешка.
Играеше той с моето сърце.
Аз бях любимата му оптимистка.
Докоснах друго същество човешко.
Погубено от болка и страдание.
Докоснах го с душа така горещо,
че подарих му своето желание.
И как? Как с тоз нелеп животец да споря?
Щом за нищичко желание в себе си нямам.
И как? Как да спра и да се престоря?
Как да преглътна и да остана няма?
Моля те, сърце, умри!
И без друго убиваш в мен всичко прекрасно.
Спри да даваш на чужди души искри!
Че когато си тръгваш боли ужасно.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me