Рисувахме със теб слънца,а дъждове лъчите миеха.И хора с тебеширени сърца във джобове слънцата криеха.
Рисувахме със теб небе,прибавихме и бели гълъби.Но светло-синьо то не бе – остана бяло...с бели гълъби.
Рисувахме със теб цветя,и слушахме любовната им песен.От погледа открадна ги нощта и радостта от тях отнесе.
А под смокиново дърво, но не във Рая,принцесо малка – тъй те аз бленувам!... И късно стана, да тръгвам трябва...зная,но позволи ми пак да те сънувам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me