Гневно си, море, под натежалото от ледени звезди небе. Бучиш и вятърът уплашен сред настръхналите тръни в безмълвие се свлича... Блъскаш разгневено по студените скали. Глухо, яростно въздишаш.
А в мен беззвучно е и пусто... Искам в прегръдката си да ме приютиш и да се успокоиш.