Що е съдба?

Представяна по различни начини съдбата изразява предопределеност. Има хора, които вярват в съдбата и такива, които не вярват в нея. Тези, които вярват в съществуванетo й смятат, че пътят, по който вървим в живота, е вече предопределен и това, което ни се случва докато вървим трябва да се случи, защото "така е писано", начертано, така трябва да бъде, и каквото и да правим няма да можем да го променим.

Тези, които не вярват в съдбата твърдят точно обратното - че човек трябва сам да си пише историята, сам да си я чертае. Те са убедени, че с усилен труд могат да постигнат всичко.

Ако тръгнем да спорим с хората вярващи в съдбата е редно да им зададем въпроса "кой чертае пътят ни и защо?", а ако спорим с тези, които не вярват - ще ги питаме - какво тогава е de ja vu - то - онези моменти, които ни се струва, че ги изживяваме не за първи път.

Но до консенсус няма да стигнем, с когото и да спорим, защото дали човек вярва в съдбата или не, е изцяло негово решение - всеки е прав за себе си.

Всеки човек, както ни учат в училище, има право на свой собствен, личен избор. От този избор зависят различни неща и има различни последици. Аз вярвам, че съдбата е "закачена" към избора и съответно към възможностите, които отваря той, т.е. че правенето на различни избори ни предоставя различна съдба. Съдбата на възможностите, както аз я наричам и в която вярвам, предлага различни варианти, различни решения, изходи и последици на един проблем.

Това е все едно да тръгнем по един тунел, който някъде по трасето си се разделя на много други тунели, които водят до различни места. Избирайки по кое от разклоненията да тръгнем ние избираме един изход от многото - т.е. избираме един от вариантите на съдбата си.

Ето защо, смятам, че съдбата хем е в нашите ръце - можем да изберем тунел, хем не е - всъщност, незнаем какво има от другата страна на тунела.

По този начин стигнах до заключението, че съдбата е една предопределена неизвестност.