Каква ирония!Със теб вървим
светли,нежни и сплотени.
Следи ни тротоара...и мълчим,
неразделни с теб...и разделени.
Не стъпваме-криле ни носят
над хората,над хулите,шосето.
Без тъжни сълзи и въпроси
летим щастливи към кафето.
Ръцете-нишки от коприна,
в която сме втъкани двама.
Тази нежност ще я има,
дори когато нас ни няма.
Пристигнахме.Цигарен дим
забулва ни с воал скроен.
Светът е просто несравним,
когато съм до теб...И ТИ ДО МЕН!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me