Ще те видя ли?

Ще пристигнеш ли?

Може би, коловозът е глътнал,

като животно

среднощния писък,

на всичките мои кошмари?

И ги е дъвкал.

Предъвквал.

Тази сутрин, на моята гара,

перонът ще бъде асфалтов.

И празен.

Ще те видя ли?

Искам да знаеш, че утро,

очаквах да дойде сред мрака.

Изпуших доста цигари.

Тролеят беше убийствено бавен.

Размазах грима си от сълзи.

Пропуснах билет да си купя.

Кондукторът беше със анцуг

Глобата беше горчива.

Перонът ме очаква безлюден,

опустял от твоите чувства...

Миг, преди, като въздишка да дойде

влакът, се питам:

- Ще те видя ли?