Дъждът сълзите ми измива,
но сърцето да кърви неспира-
животът ми със тебе отлетя,
Боже,как боли да си сама...
Ти обрече ме на смърт,
още щом ми тръшна ти вратата-
теб ми подари живота-
с теб наказа ме съдбата!
Замръзнала душата в камък-
и сърцето да тупти-нечувам,
но там все още жив е онзи пламък,
въпреки че аз на жива се преструвам...
Докато съм сред живите все още,
ела в някоя от самотните ми нощи.
Целуни ме пак,като за последно,
въпреки че да целуваш мъртви е нередно...!
Ела и припомни ми,
колко сме били щастливи!
Но дали след тези спомени
и двамата ще бъдем живи?!?!
Не...след тези спомени ти няма да ме видиш.
Търси ме в гробища, а не в полята.
Аз отдавна няма да съм жива,
но търси в себе си вината,
защото
Теб ми подари живота
и със теб наказа ме съдбата!!!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me