Последно сбогом днес ти казвам,

с много сълзи във очи.

Целувам бледото ти чело

и шепна тихичко, прости!

Прости за обичта ми, татко,

която гласно не успях

да кажа с нежност и покажа,

макар че те боготворях!

Ще помня детството, в което

научи ме какво е доброта,

че важното богатство не е в битието,

а това, в човешката душа!

Горда съм, че мен избрал си

да бъда твоя дъщеря!

До... после, татко, до когато

до теб отново се родя!