Реалността, от която се съвзех,
ме поощипа с моментното си състояние.
Огледах се и видях – зората на бъдещето!
Ярко беше то, несравнимо!
Пламъци ме изгаряха от вътре и се засмях!
Да! Една усмивка реших да даря на своята съдба.
Заслужаваше си Тя....докосната бях едва,
от образа на ‘нейната чистота’.
Неописуеми са делата ни в този кратък момент,
когато времето спря и зърнахме своята свобода!
Криле се разперват пред нас,
чакащи да направят поредния замах.
Въздухът ни натежа,
но с лекота вдишвахме прашинките на миналото,
покрито от пътеката на греха.
Предадохме си ръкописите на една мечта,
сочеща изхода от реалността!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me