Живеем с тебе като в кръстословица -

хоризонтално ти, а аз по вертикал.

Докосват се пресечните ни точки

години вече - ти не си разбрал.

Че верността е синоним на постоянство

към принципи, към хора и към логото.

Че вярата е всъщност празник

за вярващите, не за Бога им.

Доверието има две позиции:

приемаш го (не се изтрива с гумата)

или в съмненията го обличаш

и мъртво е (не го ловят куршумите).

И мислех, че съм хванала натясно

на думите безсмисления пробег,

не заздравяват рани от предателство,

компромисите не умират в скобите.

Компромисите винаги тежат,

везните клатят се неравновесно,

житейските кутийки ни държат -

теб - водоравния и мен - отвесната.

Кръстосват се допирните ни точки,

прехвърчат искри, спорове разгарят.

Какво ли ни разкрива многоточието?

Че има празно място между двама ни...