Вървим си ний все в една пътека,
слънцето - грее, то ни е утеха.
Прибираме се късно вечер,
всички са заспали вече.
Животът на човек е един роман,
толкова малък, а може и голям.
Минават години, спомените спят
и така си минава денят.
Лети животът, като птица
Господ ни пази, като рицар
да не ни настигат бедите,
да ги затиснем пред вратите!
И хубави и лоши вести носи,
в такъв момент задаваме въпроси,
къде е рицарят с доспехи,
за да имаме само успехи.
И казвам аз, от името на всички вас,
да ни върви животът, като струна
тогава всички ще целуна.