Улегнал мъж

Купих си цигари. Изведнъж. Внезапно. Чак се изненадах. От практичността си. Глупости! Това го правя всеки ден. Като навик ми е. Придобит. Жестоко! Неповторимо! Като закоравял пушач. Абсолютен! Маниак! Определено.

Значи. Абстрахирам се от шаблонността. Влизам в магазина. Казвам марката цигари, които пуша. И се чувствам някак си горд. От постъпката си. Все едно, сякаш съм улегнал човек. Придобил навици. В живота си. Нали всички това искат – да имат свой собствен стил. Единствен. Постоянен.

След това излизам от магазина. За цигари. Спирам пред вратата. На магазина. Със заучено движение махам бързо целофанчето. На пакета. На цигарите. С нокътя на малкия пръст повдигам станиола. От единия край. На пакета. И пак. Същото прецизно движение. Внимателно. С два пръста – палец и показалец. Откъсвам станиола на цигарите. Готови са! За употреба. После тръгвам. По улицата. В движение удрям пакета в палеца. На лявата ръка. Две три цигари излизат. Леко се подават от отвора. Специалният. На пакета. Неповторимо! Жестоко! Стилно, а!?!

Оглеждам улицата. Като мъж. Слагам цигарата между устните си. На мястото й. Специалното. На сантиметър от ъгълчето на устата. Вадя кибрит... Или запалка – зависи. Прислонявам с длан – по навик – огънчето. И с две всмуквания разпалвам цигарата. Първата. От пакета. За деня. Маниак!

Забързвам се по улицата. Все едно си имам някаква работа. Важна! Определено. Пуша. В движение. Като циганин.

Аз съм Един Улегнал Мъж!!!