*Звездите брилянтни блещукат навън
и повеят звънко се смее.
История нежна след приказен сън
душата ми тихичко пее...
*******************************
Било е отдавна...
Прастари поети
предават ни разказ вълшебен.
Със своите стихове в низ от куплети
разказват за момък най-беден...
*
Той нямал ни къща, ни купища злато,
под плаща среднощен той спи.
Майчица свидна си имал, която
над него през нощите бди...
*
Той имал дъха на Земята всесилна,
дъжда му дарявал криле.
Най-дрипав сред толкоз богатства обилни
младежът се чувствал... добре!...
*
Един ден обаче героят познат
се влюбил в принцеса султанска.
И тя го обикнала толкоз, че чак
пристъпила царска забрана!
*
През късната доба, през калния мрак
избягали двамата тайно.
Тичали, тичали с вихърен бяг
поели в посока незнайна...
*
Усетила стражата! Вдигнала вой,
разбудили злият султан!
Кой със стрели и със мечове кой
решили да сторят... капан!
*
Пресрещнали пътя на наш\'те герои,
издигнали жива преграда.
Пред горските мрачни, студени усои
избухнала истинска свада!
*
Пристъпил султанът-зъл, разгневен,
безмилостен... страшен тиранин!!!
Присъдата тежка най-гръмко изрекъл:
"Без прошка - убийте ги двама!!!"
*
И две остриета - така кръвожадни -
разкъсали младата плът.
Разбили се всичките живи грамади
с ужасно-кървящата гръд...
*
Монетата лунна покрила с ръжда
очите им - слепи и мъртви.
Тихо ромонът горчив на дъжда
размил следите от кърви.
*
Не искали прошка, не молили милост
героите наши, добри.
Те нямали точно за армия сила,
но свята любов ги крепи...
*
Най-чистата обич лежи във прахта
и в огън гори - неразпален.
С блясък на кръв и със дъх на трева
обагрена в цвят, грешно-ален...
****************************
С поглед кристален и мирис на вятър
бездъхна скърби любовта.
Но обич тъй горда, красива и свята
ЖИВЕЕ ДОРИ СЛЕД СМЪРТТА!!!
===========================
===========================
п.с.Не бъдете много критични, писала съм го в зората на своето поетично изграждане... Благодаря за търпението!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me