Сърцето ми ревнува,
отново теб жадува,
не мога да проумея -
защо за теб копнея?

От де е този зов,
не заслужавам ли мъничко любов,
явно на скръб и мъка съм обречен,
защо към теб съм тъй увлечен?

Поредния ден минава,
но болката взе да продължава,
любовта е сляпа но не и аз
защо инак милувам твоя глас.

Всяка мисъл е за нея,
за нея аз живея,
защо тогаз не ме иска,
ето че сърцето пак прописка...

...продължава да се наранява,
но с тиксо не се оправя,
не мога нищо да направя,
сърце на парчета не се наставя!

Каква е таз съдба,
трябва ли да имам чувство за вина,
нима в мен ли е проблема,
нима някой друг ли те отнема?

Защо живота е тъй жесток,
защо потъвам в тоз поток,
защо не мога да се освободя,
не мога ли напред да продължа?

Искам да впия устни в теб
и да забравя всичко за момент,
само с теб да остана,
моя скъпа... ариана...

...да остана за момент на мира,
да изпия една тъпа бира,
спирт сърцето да го полее,
искам болката му да омалее.

Нека попие малко влага,
въпреки че с нищо не помага,
всичко в главата ми отива,
всеки разум ми отмива.

Трета бира днеска се налива,
чашата ми почва да прелива,
гъста пяна почна да протича -
положението внезапно се напича.

Ще намеря ли сили да я изпия
и тъпата болка да промия,
дали наистина ще успея -
всичко мога кат се сетя аз за нея.

И ето, че крайния момент дойде,
цялата бира си ой де,
една чаша ми остана,
само трябва да я хвана.

Ще успея ли да се протегна
или наземи да си полегна,
няма значение трябва да отметна,
че сърцето ме боли и в момента!

Защо пия до припадък?!!
Кат че ли ме мачка някой валяк,
аз все някога ще изтрезнея
и пак ще проумея...

...че пак теб аз обичам
и въпреки че не го изричам
половин сърце за теб тупти,
велико чувство в него се върти!

Къде ли е другата половина,
та тя отдавна си замина,
на малки парченца я разби
и така я остави!

Не се плаши ти за нея,
другата половина ще овладея,
два пъти по силно ще пулсира,
разлика няма да се намира!

Но дори разлика да имаше,
ти пак нямаше да разбереш,
че те обичам бе човек,
няма да има друга като теб.

С рима чувства не се показват,
думите лъжат нищо не доказват,
чувствата в сърцето ми дълбаят,
живота ми тотално овладяват.

С думи не превземаш нищо,
изричаш ги излишно,
никой нищо не разбира,
в думите нищо не се намира!

Дали работата пак ще я омажа,
като чувствата си ги покажа,
и като реша да ти докажа,
че няма да се откажа!

(знам че не е много авторско но заглавието само си говори... мерси много че отделихте време)