Пак ли си тъжен, любими?

бърчиш челото си с гняв

пак ли на господ се правиш -

принципен, мрачен, корав?

Ти си студения есенен вятър

шарено, цветно лято съм аз

ти си сланата, аз съм тревата

двете стрелки на побъркан компас.

Аз съм птицата, дето се рее

на хоризонта в полет висок

ти си рибаря, седнал на кея

въдица метнал в пресъхнал поток.